Бременност и майчинство

Втора бременност – какво да очакваме?

И ето, че съм на прага на 8мия месец.

Юли е към края си. Наедрелият ми корем тежи все повече, а болките в кръста и киселините са се превърнали в част от ежедневието.
И да, доста по-изтощена, а някак и недоспала се чувствам сега. Но тази бременност преминава за мен толкова бързо и неусетно, а причината е нежноста, грижовността и обичта, която виждам в очите на дъщеря ми, трепетно очакваща “нашето бебе” да се появи.

Това са чудесата на любовта и на семейството, коeто я съхранява и пази!

Блаженство е, че отново ми се размина гаденето и повръщането през първите месеци, но изостреното обуняние и отвращаването от някои храни се повтори. Новото през тази бременност е че буквално заспивах за секунди (и все още е така), когато приспивам Никол. Обикновено съм от хората тип „нощна птица“, но не и в момента. Едвам успявам да прочета избраната приказка за Лека нощ и вече едвам държа очите си затворени.

Не съм очаквала, че ще има толкова много промени в ежедневието ми, когато вече имам едно дете. През първата бременност не промених нищо особено в навиците си, освен някои наложителни: чашата вино вечер, цигарите (защото по онова време пушех), вдигането и носенето на извънредно тежки неща, рибните деликатеси (поне през първите месеци)

Сега обаче въпросът стои по-малко по-различен начин. Имайки дете (в моя случай на 3г.) не се замислях даже колко пъти на ден я вдигам, повдигам и премествам. Също така не бях усетила колко в пъти повече са и ангажиментите ми в ежедневието (чистене, готвене, подреждане и т.н.) спрямо дните ми преди да станем 3-ма. Всяка майка знае за какво говоря. Преди първото дете основното ми задължение бе да отида на работа/лекции, следва вечеря/разходка и това е. Почистването на дома бе веднъж седмично, както и пералнята, а за подреждане на стаите даже не мога да си спомня, защото рядко ми се е налагало. Сега обаче прахосмукачката се пуска, ако не всеки ден, то през ден. Същото е и с пералнята. А подреждането на апартамента е на всеки кръгъл час, ако Никол случайно не е на градина. И така до тук нещата доста са се променили.

Следват новите задължения като водене на градина, излизане по плащадки, къпане и приспиване. И въпреки, че в нормалното ежедневие не ми се струват като „кой знае какво предизвикателство“ с напредването на месеците започнах осезаемо да ги забелязвам все повече. Тук, мили дами е силно препоръчително да имаме половинка до себе си, който от своя страна да ни помага и отменя в задълженията, които най-много ни тежат.

Като оставим на страна натрупалата се умора, ангажименти и промяната в настроенията и тялото ни, идва най-сладката част – споделеността и трепета в очакването на новия член на семейството. Най-новото за мен е както споменах и по-горе да виждам удивлението на дъщеря ми и нетърпението, което се изпълва всеки път щом започнем да си говорим за сестричката и. Вълнението я обзема и гордо заявява, че ще бъде кака и подробно разказва как ще се грижи за бебето. Ето това е нещото, което ме зарежда с енергия до небесата. Да виждам любовта в очите и. Да виждам, че успявам да я подготвя да е положително настроена към промяната, която и предстои в живота на всички ни.

А най-важното според мен е да покажем на детето си, че когато бебето пристигне не е нужно да делим любовта си на две. Любовта просто става още повече!

втора бременност
А ние с нетърпение очакваме нашето второ момиче!

А за финал съм подготвила някои според мен важни въпроси, на които размишлявах през последните месеци и вярвам, че ще са полезни:

  1. Къде искам да родя? Доволна ли бях от болницата през първото си раждане? Същото се отнася и за АГ, който ви следи.
  2. Колко често да говоря на детето си относно това, което ни предстои? Какъв е най-подходящия начин?
  3. Как и къде да организираме къта за бебето – в родителската спалня или в детската стая?
  4. През първият месец дали детето ми да посещава градина и как ще бъде по-добре за изграждането на стабилна връзка?
  5. Кои от наличните дрехи/аксесоари мога да използвам и от какви нови покупки се нуждая?

Това са моите мисли, които ме вълнуват, а често сутрин докато пия кафе/чай си размишлявам за предизвителството, което ни предстои и се чудя дали ще се справя. След това се успокоявам и си напомням, че това, което не става с любов, става с още повече любов!

П.С. Ще се радвам да ми споделите вашите впечатления, тревоги и мисли в коментарите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *